В „Мъжът, който търсеше сянката си“ (2017) Лисбет Саландер отново е в центъра на събитията и отново се сблъсква със смъртни врагове, а Микаел Блумквист отново е по следите на престъпна група. Организацията, наречена Регистър на изследванията на генетиката и околната среда, официално изучава връзката между наследствеността и влиянието на средата, а на практика експериментира с близнаци, поверени на различни по социален статус семейства. Точно там Лисбет ще открие мистерията на своето детство. (И най-после ще разберем защо си е татуирала дракон.) Пак там ще срещнем и Даниел и Лео, двама талантливи музиканти, всеки от които има чувството, че живее половин живот, и всеки от които бива унижаван заради своя произход. Някои от персонажите в романа биват подложени на жестоки изтезания, други изгубват живота си – Лисбет, Даниел и Лео обаче не се предават, а Блумквист ги подкрепя с цялата сила на своя талант и почтеност. По напрегнатия си сюжет, по умението на автора да заплита сложна интрига и да ни поднася решението на загадките на малки дози, за да държи интереса ни буден, по отчетливо присъстващия социален фон с проявите на расизъм, ислямизъм, корупция и жестока престъпност „Мъжът, който търсеше сянката си“ определено не отстъпва на нито един от предишните четири романа. Все още не е известно заглавието на „Милениум 6“ (2019).
Sello про Гече: Библейские истории (Критика, Религия)
20 12
Такие книги бессиысленно комментировать. Автор, кстати, занят не столько тем, что "раскрывает несостоятельность представлений о "богодухновенности" библейских сказаний, сколько, анализом, поисками точек соприкосновения историчности ………
Дей про Хлеб наемника
18 12
В общем, первые две книги это один ГГ, а остальные - совсем другой, хоть и тот же Артакс. В остальных он уже ленивый, потолстевший, забросивший тренировки. Периодически о нём кто-то вспоминает и выдаёт квест.
Автор частенько ………