Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“.
Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят.
И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре.
Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва?
Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.
pulochka про Карина Демина
03 05
О книге"Леди,которая любила лошадей"
Язык мой-враг мой! Мадам Лесина-Демина и т.д ! Вы пытаетесь подражать эпохе? Ну ,а что в итоге-дебри дремучие. Вы сами -то можете до конца прочитать свои опусы? И ведь в каждой истории ………
Олег Макаров. про Фаберже
02 05
Первые две книги серии читал с интересом, на третьей остановился
Надоело. Постоянные описания «технологии изготовления» и рутина затмевают ту немногую движуху, которая всё-таки есть