Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) е израснал в Стокхолм с мечтата да се прочуе с нещо ужасяващо и фантастично. Първо става илюзионист и дори заема второ място в скандинавския шампионат за фокуси с карти. След това започва да се изявява като комик и сценарист, пишещ за театъра и телевизията. Книгата му „Покани ме да вляза“ жъне световен успех, а филмът по нея, чийто сценарий е също на Линдквист, шества триумфално по световните екрани и е носител на множество отличия, в това число на голямата награда на фестивала в Трибека (2008), наградата „Златен Мелиес“ на фестивала на европейските фантастични филми за най-добър европейски игрален филм (2008) и четири награди на Шведския филмов институт. Поради огромния международен успех на филма и книгата, вече преведена на много езици, веднага са били откупени правата за римейк на английски език.
Оскар и Ели. И двамата жертви, всеки по свой начин. И всеки от тях разчита на другия за своето спасение. Оскар е плахо и затворено дванайсетгодишно момче, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс в покрайнините на Стокхолм. Той мечтае да срещне отсъстващия си баща, ежедневно е преследван; тормозен и унижаван от съучениците си, подмокря леглото, когото го е страх. Ели е странното момиче, което се премества да живее в съседство. Тя не ходи на училище, никога не излиза на улицата денем и излъчва студенина и миризма на мъртвец. Оказва се, че Ели е двестагодишен вампир, затворен завинаги в тялото на дете, обречен да се храни само със свежа кръв. Ели и Оскар се сприятеляват и тя променя изцяло неговия малък свят, докато големият остава все така сив и враждебен. Митът, че вампирът не може да влезе при човек, ако не бъде поканен, е превърнат от автора в леко зловещ, но чудесен символ на близостта и доверието.
Ужасяваща свръхестествена история, която е същевременно затрогващ разказ за приятелството и спасението. Мрачното иносказание на Линдквист би се приело като самоцелно насилие, ако не беше написано толкова интелигентно и не разтърсваше с посланието си.
в. „Таймс“
Силата на Линдквист като писател е в начина, по който владее времето и пространството. Монотонната сивота в живота на Оскар придобива други измерения на фона на кървавите вакханалии и затвърждава Скандинавия като култова територия, където баналната нормалност е най-ужасяващ кошмар.
в. „Гардиан“
Напомня за най-доброто от Стивън Кинг, а страховитите сцени дълго ще ви преследват насън. Да се чете само на дневна светлина.
Paul von Sokolovski про Сергей Борисович Рюмин
16 02
Отлично! Хороший фэнтезийный сериал о русской глубинке, насыщенной жизни юного новообращенного мага и о чудесах, ими творимых. Память о жизни в Союзе у автора сохранилась и помогает сделать повествование реалистичным, ну - ………
mysevra про Арабов: Чудо (Современная проза, Мистика)
16 02
Вроде как описывается легендарное «Стояние Зои». И язык хорош, но такая безысходность и тоска во всём этом. Понятно, что никто нам не объяснит суть этого наказании (или благословения), и почему именно она, но хоть бы у священника ……… Оценка: хорошо
udrees про Атаманов: Обрести тело [СИ] (ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
15 02
Хорошее достойное завершение серии про гоблина Амру. Органично вплелись реальная и виртуальная жизни в сюжете. Хорошее описание событий в игровом мире. Несколько удивительный поворот в сюжете в реальном мире по поводу заточения ……… Оценка: хорошо
бушмен про Аzнеп: Вагнер. Дорога на Бахмут. 300! 30! 3! (О войне)
14 02
Тяжёлая смертельно-опасная работа. Причём, самим бойцы деньги в моменте и не нужны (но семья, медицинская помощь в случае увечья требуют денег) Оценка: отлично!