Аннотация

„В нощта, когато Роня се роди, в планината вилнееше гръмотевична буря. Беше такава злокобна нощ, че всички горски твари и духове, които обитаваха Матисовата гора, се бяха изпокрили изплашени в бърлогите и скривалищата си. Само жестоките диви витри, които предпочитаха бурята пред всичко друго, с писък и вой прелитаха над разбойническия замък, кацнал на Матисовата скала.“

Не ще и дума, животът на Роня започва величествено. Мълния пада и разцепва на две замъка, но баща й Матис, най-могъщият главатар из всички гори и планини, не е на себе си от радост — има си дъщеричка и нехае за всичко друго на света. „Детето ми — удивено мълви той, — в малките си ръчички вече държиш пленено разбойническото ми сърце.“ Заедно с него се радват и побратимите му. Родът на Матис ще просъществува, мислят си те, новият главатар е роден. А заклетият им враг Бурка няма наследник. Тъй си мисли и Матис. Но се лъжат. Защото в същата тази нощ на Бурка му се ражда син и Роня и Бирк полека-лека слагат край на прастарата вражда между двата рода.

Но междувременно се случват много неща. Вироглавите разбойници не искат и да чуят за приятелство между двете деца. За да бъдат заедно, Роня и Бирк избягват в гората, където водят чуден, пълен с приключения живот на робинзоновци, далеч от всякакви грабежи.

Впечатления о книге:  

Прочитавшие эту книги читали: