… Змейовете напуснаха Горната човешка земя. Ала понякога се случват грешки — и тогава те се раждат в нашия свят. Наглед обикновени хора, те трескаво търсят начин да се приберат, завърнат у дома — независимо от цената, независимо от пречките.
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
* * *
— Змеят е свобода, Радо, а свободата е от нищо да не изпитваш долния животински страх — страх от живота, което значи ужас пред смъртта, страх пред истината, което значи да си в плен на лъжата. Да си господар на чувствата и настроенията си, да си над тях! Тоест — да летиш високо! Естествено, като владееш емоциите, не значи да си безчувствен, напротив… Змейовете сме като с одрани кожи — чувстваме твърде много. И затова сме развили способността да сме силни — за да го понесем. Не да се крием зад обезболяващи…
„Следвай своята Съдба и не пречи на другите да вършат същото! Не бягай от Съдбата си, не търси чужди Пътища, не ги отнемай от никого. Упътвай, ала не мъкни никого по Пътя на неговата орис!“
Така се превежда на човешки Първият закон на шарканите.
дядя_Андрей про Хоттабыч
29 06
Прочитал всю, пока имеющуюся, серию. Впечатление двоякое. Примерно до "Аватара" всё шло более-менее. Да и "Аватар" вначале заинтересовал. А вот, когда началось голимое фэнтези, я уже заскучал. Да и ГГ какой-то странный. С ………
mysevra про Уланов: Плюс на минус (Детективная фантастика, Городское фэнтези)
27 06
Мне понравилось. Многие ругают авторов за незнание предмета. Какого, к чёрту, предмета? Справочника по содержанию русалок? Эта история не есть мануал рейнджера, это фольк-детектив, фэнтези и немножко мелодрама, призванная ……… Оценка: отлично!
Wik@Tor про Антиблицкриг
27 06
Встать я смог через три дня и, хоть и с трудом, доковылял до туалета. Счастья было полные штаны. Это как раз был Новый год. Силы понемногу прибывали.
За прилавком молодая продавщица, как говорят, кровь с молоком, да с ………