„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Sello про Санд: Том 1. Индиана. Валентина (Классическая проза, О любви)
17 01
В пятнадцать лет, читая Санд, испытывал другие чувств: все казалось внове и интересным. Ныне замечаешь то, на что в прошлом и внимания не обратил бы: что же главных героев, по-родственному между собой связанных, писательница ………
udrees про Шиленко: Искатель - 3 [СИ] (Фэнтези, Эротика, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
16 01
В целом написано просто, но увлекательно про приключения в мире литРПГ – Валинор. В гарем героя добавляется кошко-девочка. Для этого в книге выделена одна иллюстрация, описывающая еще одну пассию.
Книга обильно сдобрена ……… Оценка: плохо
udrees про Морале: Проклятье, с*ка! Книга 5 (Городское фэнтези, Самиздат, сетевая литература)
16 01
Хмм, заключительная книга про приключения парня с проклятиями. Правда расхождение по способностям первой книги и последней колоссальное. В пятой книги проклятиями он наверное совсем не пользуется, да и противники у него сплошь ……… Оценка: плохо
mysevra про Китаева: Вдова колдуна (Фэнтези)
12 01
Какая милая история! Вывод: открой пошире глаза – десять лет могла быть счастлива, а она превозмогала. Оценка: хорошо
mysevra про Гравицкий: В зоне тумана (Боевая фантастика)
12 01
Я не для того читаю про Зону, чтобы окунуться в «тонкий» психологизм и душевную драму, этого в жизни хватает. Мне действие подавай и загадки, побольше загадок. Так что книга не зашла. Оценка: неплохо
mysevra про Сорокин: Смерть со школьной скамьи (Полицейский детектив)
12 01
Хотелось бы чего-то кроме описания личной жизни главного героя и особенностей социалистического строя. Где собственно заявленный «детектив»? Мало, мало. Оценка: неплохо