Това не е история за провансалска музика, а за кръв; много кръв — червена, синя, дори и черна.
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Sello про Гече: Библейские истории (Критика, Религия)
20 12
Такие книги бессиысленно комментировать. Автор, кстати, занят не столько тем, что "раскрывает несостоятельность представлений о "богодухновенности" библейских сказаний, сколько, анализом, поисками точек соприкосновения историчности ………
Дей про Хлеб наемника
18 12
В общем, первые две книги это один ГГ, а остальные - совсем другой, хоть и тот же Артакс. В остальных он уже ленивый, потолстевший, забросивший тренировки. Периодически о нём кто-то вспоминает и выдаёт квест.
Автор частенько ………